Погълнат от океана. Откриха изгубен континент с процъфтяващ живот преди 70 000 г.
В далечното минало покачващите се морски равнища са скрили огромни площи земя, които в миналото са били населявани от хора. Преди това учените можеха единствено да гадаят по какъв начин са се развили тези събития, само че в ново изследване съумяха да открият доказателства за съществуването на континент, обхванат от океана преди стотици хиляди години.
Доказателства за античен континент са открити край северния бряг на Австралия, прочут още като Северозападния шелф, пише Daily Mail. Изгубеният континент бил почти 1,6 пъти по-голям от Англия и също съдържал архипелази, езера, реки и огромно вътрешно море.
Според водещия създател на проучването Касих Норман, археолог от университета Грифит в Куинсланд, архипелагите на континента са били толкоз огромни, че в действителност са могли да служат като „ стъпални камъни “ за миграцията от Индонезия към Австралия.
Още преди 70 000 години, съгласно учените, животът на континента е процъфтявал - тук са живели към половин милион души, само че с времето всичко се е трансформирало. Уви, преди към 10 000 години континентът е бил изцяло загубен, защото морското ниво се е повишило - оставяйки изгубения континент през днешния ден на малко над 90 метра дълбочина в Тиморско море.
Сахул е бил суперконтинент, състоящ се от актуалните територии на Австралия, Тасмания и Нова Гвинея Снимка: Geoscience Australia
Чрез изследването, сподели Норман, той и сътрудниците му съумяха да разкрият детайлности за комплицирания пейзаж: в действителност той не приличал на всеки пейзаж, открит в Австралия през днешния ден. Последната ледникова ера на Земята завърши преди към 18 000 години, последвана от интервал на стопляне, който докара до повишаване на морското ниво и потопяване на обширни региони от международните континенти, в това число голямата земна маса към Австралия.
Според екипа тази голяма земна маса в миналото е свързвала континенталната част на Австралия с Нова Гвинея и Тасмания, които през днешния ден са известни като Сахул. Когато морското ниво се увеличи, елементи от тази земна маса били погълнати от океана, развой, който разделя суперконтинента Сахул на Нова Гвинея и Австралия и отрязва Тасмания от континента.
Снимката демонстрира актуален образец за архипелаг върху наводнен континентален шелф - Аландските острови покрай Финландия Снимка: Shutterstock/Wirestock Creators
Археолозите считат, че изгубеният континент в миналото е бил „ обитаемо кралство “ и „ единна културна зона “ с прилики в наземната технология на каменната секира, стиловете на скалното изкуство и даже езиците.
По време на проучването учените са изследвали батиметрични данни: информация за дълбочините и формите на подводния терен в региона на северозападния шелф. След това екипът проучва исторически данни за морското ниво и съумя да дефинира по кое време районът е бил обитаем и по кое време е липсващ от лицето на Земята.
Резултатите демонстрират, че бързото повишаване на морското ниво сред 14 500 и 9 000 години е довело до бързото наводнение на към половината от северозападния шелф. Предполага се, че локалното население вследствие на „ поглъщането “ на континента е било насила да се отдръпна назад в континентална Австралия.
Северозападният шелф (представен тук от пунктирания черен правоъгълник) евентуално е бил „ единна културна зона “ Снимка: Geoscience Australia
По-рано се смяташе, че в този момент потопените континентални шелфове на Австралия са били малко употребявани от локалните нации. В ново проучване обаче учените дават доказателства, че в реалност всичко се е случило по напълно друг метод.
Тяхното моделиране допуска, че в този момент потъналия Северозападен шелф може да е бил населяван от сред 50 000 и 500 000 души в разнообразни моменти през последните 65 000 години, сподели Норман. Смята се, че популацията е достигнала своя връх в разгара на последната ледникова ера преди към 20 000 години, когато целият шелф е бил суха земя.
Доказателства за античен континент са открити край северния бряг на Австралия, прочут още като Северозападния шелф, пише Daily Mail. Изгубеният континент бил почти 1,6 пъти по-голям от Англия и също съдържал архипелази, езера, реки и огромно вътрешно море.
Според водещия създател на проучването Касих Норман, археолог от университета Грифит в Куинсланд, архипелагите на континента са били толкоз огромни, че в действителност са могли да служат като „ стъпални камъни “ за миграцията от Индонезия към Австралия.
Още преди 70 000 години, съгласно учените, животът на континента е процъфтявал - тук са живели към половин милион души, само че с времето всичко се е трансформирало. Уви, преди към 10 000 години континентът е бил изцяло загубен, защото морското ниво се е повишило - оставяйки изгубения континент през днешния ден на малко над 90 метра дълбочина в Тиморско море.
Сахул е бил суперконтинент, състоящ се от актуалните територии на Австралия, Тасмания и Нова Гвинея Снимка: Geoscience Australia Чрез изследването, сподели Норман, той и сътрудниците му съумяха да разкрият детайлности за комплицирания пейзаж: в действителност той не приличал на всеки пейзаж, открит в Австралия през днешния ден. Последната ледникова ера на Земята завърши преди към 18 000 години, последвана от интервал на стопляне, който докара до повишаване на морското ниво и потопяване на обширни региони от международните континенти, в това число голямата земна маса към Австралия.
Според екипа тази голяма земна маса в миналото е свързвала континенталната част на Австралия с Нова Гвинея и Тасмания, които през днешния ден са известни като Сахул. Когато морското ниво се увеличи, елементи от тази земна маса били погълнати от океана, развой, който разделя суперконтинента Сахул на Нова Гвинея и Австралия и отрязва Тасмания от континента.
Снимката демонстрира актуален образец за архипелаг върху наводнен континентален шелф - Аландските острови покрай Финландия Снимка: Shutterstock/Wirestock Creators Археолозите считат, че изгубеният континент в миналото е бил „ обитаемо кралство “ и „ единна културна зона “ с прилики в наземната технология на каменната секира, стиловете на скалното изкуство и даже езиците.
По време на проучването учените са изследвали батиметрични данни: информация за дълбочините и формите на подводния терен в региона на северозападния шелф. След това екипът проучва исторически данни за морското ниво и съумя да дефинира по кое време районът е бил обитаем и по кое време е липсващ от лицето на Земята.
Резултатите демонстрират, че бързото повишаване на морското ниво сред 14 500 и 9 000 години е довело до бързото наводнение на към половината от северозападния шелф. Предполага се, че локалното население вследствие на „ поглъщането “ на континента е било насила да се отдръпна назад в континентална Австралия.
Северозападният шелф (представен тук от пунктирания черен правоъгълник) евентуално е бил „ единна културна зона “ Снимка: Geoscience Australia По-рано се смяташе, че в този момент потопените континентални шелфове на Австралия са били малко употребявани от локалните нации. В ново проучване обаче учените дават доказателства, че в реалност всичко се е случило по напълно друг метод.
Тяхното моделиране допуска, че в този момент потъналия Северозападен шелф може да е бил населяван от сред 50 000 и 500 000 души в разнообразни моменти през последните 65 000 години, сподели Норман. Смята се, че популацията е достигнала своя връх в разгара на последната ледникова ера преди към 20 000 години, когато целият шелф е бил суха земя.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ